Екатерина Каравелова - българската Елинор Рузвелт
И България има своята Елинор Рузвелт – в лицето на Екатерина Каравелова. Съпруга на Петко Каравелов, един от строителите на модерна България, троент министър-председател и деен политик в най-бурните години – след Освобождението. Но Екатерина Каравелова не е просто жена на мъжа си, а нещо доста повече от това. " Голямата фигура на Петко Каравелов не може да се отдели от неговата брачна половинка ", написа в спомените си софийският митрополит Стефан. С поддръжката си по отношение на неговата политическа активност, само че и със своята социална ангажираност, най-много в основаването на българското женско придвижване, Екатерина Каравелова оставя светла следа в историческата ни и културна памет.
Екатерина Каравелова е родена в Русе преди 163 години, през 1860 година Учи в Русия, където приключва IV Московска женска гимназия, след което се завръща в родния си град и стартира да преподава на девическите класове в града. Двайсетгодишна се омъжва за Петко Каравелов, брат на Любен Каравелов и активист на демократичната партия. Скоро брачният партньор на Екатерина става министър-председател на България, а тя – негова персонална секретарка и преводачка. През 1885 година Петко Кравелов подкрепя едно от най-важните исторически каузи на своето време – Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Съединението заварва брачната половинка на министър-председателя в Русе, където нейните съграждани я поздравяват с аплодисменти. Животът обаче скоро я среща с противоположната страна на политиката – по време на ръководството на Стамболов Петко Каравелов е арестуван за съучастничество в убийството на Христо Белчев. Екатерина също попада под прицела на политическите врагове на брачна половинка си, само че с помощта на застъпничеството на русенския митрополит Григорий и блестящата отбрана на Константин Стоилов е оправдана.
Активна е ролята й по време на Сръбско-българската война, когато, съгласно свидетелствата на нейните съвременници, тя е от дребното публични фигури, които резервират религия в успеха и дават вяра на българското общество в тези тежки времена. В кореспонденцията си за вестник " Кьолнише цайтунг " немският публицист декор Хун написа: " Княз Александър е напуснал българските позиции край Сливница. Столицата е в заплаха. Обща суматоха измежду популацията. Навсякъде се виждат безутешни лица и извънредно обезсърчение. Само една млада, дребна госпожа прави изключение – Катинка Каравелова – любезната брачна половинка на министър-председателя. Само тя остана непоколебима. Не вярваше на слуховете, които се пръскаха из града… Право се говореше сетне, че на 7 ноември 1885 година госпожа Каравелова беше единственият мъж измежду софийското население… ". След гибелта на фамозния " безсребърник " Петко Каравелов Народното събрание гласоподава пенсия за брачната половинка му, само че тя не може дълго да стои далеко от публичния живот. Хвърля се в поддръжка на задържаните по време на Илинденското въстание, по време на Балканската война работи непринудено в най-голямата софийска болница към Военното учебно заведение. След първата национална злополука Каравелова отпътува за Москва персонално да лобира за възобновяване на връзките с България, само че тя в никакъв случай не е била краен русофил: " Обичам русите, подготвена съм всичко да направя за тях, само че не искам нито за момент да не помни, че съм българка, вкъщи си, където не обичам никой да тарашува и се разпорежда… " .
Но това не е всичко. Екатерина Каравелова повече от 20 години е неизменим ръководител на най-старото софийско женско сдружение – " Майка " и основаното към него девическо професионално учебно заведение " Мария Луиза ". Председателства първата конференция на дамите, довела до основаването на Българския женски съюз. Дългогодишен ръководител е и на Съюза на българските писателки, основан по нейна самодейност.
Представлява България на ІV конгрес на Международната женска лига за мир и независимост пpез 1924 година във Вашингтон. След завръщането си написа: " Навред богатство, благосъстояние, лукс, улеснения, доведени за дамата до най-малко труд и физическо напрежение… А умствено напрежение и тъничък нюх у американката рядко се среща… Българките не си знаят цената: какъв брой труд и сили лишава нашето домакинство и отново дамите ни имат предпочитание и намират време за духовна култура… " На напреднала възраст Екатерина Каравелова взе участие интензивно в Комитета за отбрана на евреите в Германия, както и в придвижването за отбрана на българските евреи. Накрая на петицията до царя Екатерина Каравелова прибавя няколко реда на ръка от свое име: " Синко, и ти си татко, не прави никому зло… ".
Още по-трогателна е ориста на тази мощна жена, когато става дума за нейното лично семейство. Каравелови имат три дъщери, и трите – със злополучна орис. Първата – Радка – умира ненавършила три години. Втората – Виола – умира, изгубила разум след изгубването на брачна половинка си Йосиф Хербст. Третата – Лора – умира от личната си ръка, последвана скоро от своя брачен партньор – Пейо Яворов. И по този начин, претърпяла децата и брачна половинка си, Екатерина Каравелова отдава целия си живот на родината, свободата и правдата. За да остане вечно в сърцата ни.
С поддръжката на БХК.
Екатерина Каравелова е родена в Русе преди 163 години, през 1860 година Учи в Русия, където приключва IV Московска женска гимназия, след което се завръща в родния си град и стартира да преподава на девическите класове в града. Двайсетгодишна се омъжва за Петко Каравелов, брат на Любен Каравелов и активист на демократичната партия. Скоро брачният партньор на Екатерина става министър-председател на България, а тя – негова персонална секретарка и преводачка. През 1885 година Петко Кравелов подкрепя едно от най-важните исторически каузи на своето време – Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Съединението заварва брачната половинка на министър-председателя в Русе, където нейните съграждани я поздравяват с аплодисменти. Животът обаче скоро я среща с противоположната страна на политиката – по време на ръководството на Стамболов Петко Каравелов е арестуван за съучастничество в убийството на Христо Белчев. Екатерина също попада под прицела на политическите врагове на брачна половинка си, само че с помощта на застъпничеството на русенския митрополит Григорий и блестящата отбрана на Константин Стоилов е оправдана.
Активна е ролята й по време на Сръбско-българската война, когато, съгласно свидетелствата на нейните съвременници, тя е от дребното публични фигури, които резервират религия в успеха и дават вяра на българското общество в тези тежки времена. В кореспонденцията си за вестник " Кьолнише цайтунг " немският публицист декор Хун написа: " Княз Александър е напуснал българските позиции край Сливница. Столицата е в заплаха. Обща суматоха измежду популацията. Навсякъде се виждат безутешни лица и извънредно обезсърчение. Само една млада, дребна госпожа прави изключение – Катинка Каравелова – любезната брачна половинка на министър-председателя. Само тя остана непоколебима. Не вярваше на слуховете, които се пръскаха из града… Право се говореше сетне, че на 7 ноември 1885 година госпожа Каравелова беше единственият мъж измежду софийското население… ". След гибелта на фамозния " безсребърник " Петко Каравелов Народното събрание гласоподава пенсия за брачната половинка му, само че тя не може дълго да стои далеко от публичния живот. Хвърля се в поддръжка на задържаните по време на Илинденското въстание, по време на Балканската война работи непринудено в най-голямата софийска болница към Военното учебно заведение. След първата национална злополука Каравелова отпътува за Москва персонално да лобира за възобновяване на връзките с България, само че тя в никакъв случай не е била краен русофил: " Обичам русите, подготвена съм всичко да направя за тях, само че не искам нито за момент да не помни, че съм българка, вкъщи си, където не обичам никой да тарашува и се разпорежда… " .
Но това не е всичко. Екатерина Каравелова повече от 20 години е неизменим ръководител на най-старото софийско женско сдружение – " Майка " и основаното към него девическо професионално учебно заведение " Мария Луиза ". Председателства първата конференция на дамите, довела до основаването на Българския женски съюз. Дългогодишен ръководител е и на Съюза на българските писателки, основан по нейна самодейност.
Представлява България на ІV конгрес на Международната женска лига за мир и независимост пpез 1924 година във Вашингтон. След завръщането си написа: " Навред богатство, благосъстояние, лукс, улеснения, доведени за дамата до най-малко труд и физическо напрежение… А умствено напрежение и тъничък нюх у американката рядко се среща… Българките не си знаят цената: какъв брой труд и сили лишава нашето домакинство и отново дамите ни имат предпочитание и намират време за духовна култура… " На напреднала възраст Екатерина Каравелова взе участие интензивно в Комитета за отбрана на евреите в Германия, както и в придвижването за отбрана на българските евреи. Накрая на петицията до царя Екатерина Каравелова прибавя няколко реда на ръка от свое име: " Синко, и ти си татко, не прави никому зло… ".
Още по-трогателна е ориста на тази мощна жена, когато става дума за нейното лично семейство. Каравелови имат три дъщери, и трите – със злополучна орис. Първата – Радка – умира ненавършила три години. Втората – Виола – умира, изгубила разум след изгубването на брачна половинка си Йосиф Хербст. Третата – Лора – умира от личната си ръка, последвана скоро от своя брачен партньор – Пейо Яворов. И по този начин, претърпяла децата и брачна половинка си, Екатерина Каравелова отдава целия си живот на родината, свободата и правдата. За да остане вечно в сърцата ни.
С поддръжката на БХК.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ